Психологически аспекти на инсулинова резистентност

Кликнете тук и чуйте аудио версия на тази статия.

Психологически аспекти при инсулинова резистентност има и те не са никак за подценяване. За разлика обаче от физическите, често остават скрити и не им се обръща достатъчно внимание. Емоциите и здравето ни обаче са свързан механизъм и нито можем да бъдем здрави, без да сме щастливи, нито пък щастливи – без да сме здрави. В тази статия ще разгледаме основната връзка между психологическите аспекти, като се спрем на връзката между психиката ни и здравето, както и техники за справяне с емоционалното натоварване в ежедневието.

Инсулинова резистентност и мозъчна химия

При психологически аспекти на инсулинова резистентност трябва да обърнем внимание на серотонин и допамин. Това са два невротрансмитера, които имат пряко отношение към кръвната захар и инсулина. Те отговарят за настроението ни, желанието да се занимаваме с различни неща, усещането да се радваме от успеха си и постигнатите резултати. Ето и как пряко те оказват влияние върху нас:

• енергийни спадове – най-често се получават след хранене. Тогава има „мозъчна мъгла“ и доста често ни се доспива или ставаме раздразнителни. В общи линии предпочитаме да си стоим на едно място и никой да не ни занимава с нищо.
• влошена чувствителност към инсулина – това най-често засяга серотонина. При инсулинова резистентност ниските нива на серотонин водят до тревожност и склонност към депресивни състояния.
• мотивация за промяна – тук говорим за коренна промяна в храненето и двигателната ни култура, но това да е съпроводено с постепенни и бавни крачки. В общи линии мотивацията ни за промяна при инсулинова резистентност е доста намалена, поради факта, че ни се струва невъзможно. Да, може да е трудно, но точно тук трябва да не се отказваме, а да се насочим към промяната, която ни е толкова необходима.

Вътрешният конфликт, както виждате, е доста често срещан и част от психологически аспекти на инсулиновата резистентност. От една страна ние знаем какво е добро за нас, опитваме се да се справим и да поддържаме нормално тегло, но от друга страна при най-малкото разочарование – отново се връщаме към старите си навици. Нещо повече – ние се обвиняваме за това и съответно спираме да се борим. Този цикъл от промяна на емоциите и чувството за вина често се оказва психологически товар. Той води до страх и тревожност, които отново утежняват ситуацията ни спрямо и инсулиновата резистентност.

Страх и тревожност

Най-често страхът и тревожността са съпътстващ психологически аспект що се отнася до инсулиновата резистентност. Често мислите от типа на „Не мога да се справя с това“, „Никога няма да успея“, „То е по-силно“, „Това е доживотна присъда“ са най-често част общата борба с инсулиновата резистентност. За съжаление обаче лекарите не винаги обръщат внимание на този вид емоции и мисли. Често дори смятат, че това е слаба воля и отказ от решаващата промяна.

Ние обаче знаем, че не е така. Инсулиновата резистентност определено може да се влоши от тревожността, която вдига нивата на кортизол. Често тя има различни аспекти и се свързва с различни реакции – например глад. В други случаи може да се развие и на сензорно ниво или пък общо състояние. Каквато и да е причината за нея, то тя е напълно преборима с правилните стъпки.

Емоционални стратегии за справяне при психологически аспекти на инсулинова резистентност

Хората с инсулинова резистентност трябва да поставят щастието си за лична цел и задача с приоритет. Няма как да очаквате някой друг да се погрижи за вас, вместо самите вас. Затова е важно да изградите своя „стратегия за щастие“ както бихме я нарекли, за да се справите с различните психологически аспекти на инсулинова резистентност.

Движението – вашият източник на ендорфини

Не случайно това е първата стъпка за по-щастлив живот – движение. Дали ще излезете на кратка разходка след вечеря, ще се уговорите с приятелка за кафе или разходка, ще отидете на планина – няма значение! Значение има това, че сте навън, движите се и определено не мислите колко ви е трудно и как нищо не се променя. Да, в началото можете да не виждате смисъл, но ефектът от една хубава разходка си проличава веднага – по-удовлетворени и щастливи сте. Не сте си стояли вкъщи и да се депресирате, а сте излезли на чист въздух и сте се погрижили за себе си.

Медитация, йога, пилатес

При инсулинова резистентност много помага йогата, медитацията и пилатеса. Това са техники, с които се понижава усещането за стрес, но също така и помагат за понижаване на телесното тегло. Важно за инсулиновата резистентност е отслабването, а това се случва с редовни физически упражнения. Хубаво е да се започне постепенно, като дадете време на тялото си да се движи редовно и най-вече да си създадете навик. Редица проучвания показват, че физическа активност поне три пъти седмично по един час може значително да подобри инсулиновата чувствителност на клетките.

Водене на дневник

Хубаво е, когато забележите дадена промяна в поведението си под влияние на емоция, да си я запишете. Така можете да уловите емоционален глад, липса на мотивация при конкретен проблем или нещо друго. Записвайте си всяко нещо, колкото и да ви изглежда маловажно. Така в края на месеца можете да видите определени състояния до какво водят и да вземете мерки.

Важно е да знаете, че всичко, което забележите, не е слабост. Това просто е сигнал на тялото ви, че нещо не е наред и то се опитва да ми каже какво, за да го поправите.

Намерете подкрепа в специалист

Няма нищо лошо от това да потърсите терапевт или пък диетолог. Така ще имате ясната представа и стъпки какво да направите. Психологът ще ви дава конкретни решения за проблемите от психологическо естество, а диетологът ще изработи режим, който да е за вас. Важно е да знаете, че храната не ви е враг, просто трябва да се намери правилния подход към нея, така че да я накарате да работи за вас.

Инсулинова резистентност и перфекционизъм

Част от психологически аспекти при инсулинова резистентност е перфекционизмът. Да, хубаво е човек да се старае да бъде добър във всичко, което прави, но без това да води до тежки кризи на неудовлетвореност и осъждане на самия себе си. Ако се чудите дали сте болезнен перфекционист, то наблюдавайте следните неща:

• Потъване в цикли на „дефицит“ и „изкупление“
• Преумора, чувство на вина и стрес
• Изолация от социални събития, базирана на страх от провал

Оттук следва важна психологическа задача — развитие на „добър среден път“ и радост от прогреса, а не само от резултата.

Дългосрочни стъпки за справяне с психологически аспекти при инсулинова резистентност

Накрая ще споделим с вас няколко стъпки, с които да се справите при проява на психологически аспекти при инсулинова резистентност.

• Осъзнавате, че нещата не са винаги под контрол и това е чудесна отправна точка
• Поставяте малки, но устойчиви цели – да намалите захарта с 5% или всеки ден да имате поне 10 минути разходка
• Празнувате прогреса си колкото и малък да е той.
• Записвате емоциите си от къде идват и как да се справите с тях.
• Давайте си почивка и винаги се питайте как се чувствате.